Тя и историята с цветитата

[30.10.2008 г. 23:53:18] Александър Кръстев каза: сега ще ти разкажа История с цвете

[30.10.2008 г. 23:53:24] Александър Кръстев каза: може ли да не ме прекъсваш обаче?

[30.10.2008 г. 23:53:24] Тя каза: и получих две розички

[30.10.2008 г. 23:53:30] Александър Кръстев каза: именно

[30.10.2008 г. 23:53:31] Тя каза: добре

[30.10.2008 г. 23:53:39] Тя каза: нацупвам се

[30.10.2008 г. 23:54:15] Александър Кръстев каза: бравооо

[30.10.2008 г. 23:54:19] Александър Кръстев каза: (clap)

[30.10.2008 г. 23:54:43] Тя каза: :x

[30.10.2008 г. 23:54:45] Александър Кръстев каза: История с цветита:

[30.10.2008 г. 23:55:34] Александър Кръстев каза: Отивам аз на корпоративна вечеря с хубавите ми мацки от агенцията. Две от тях вече не са в агенцията, но едната е с тенденция да се завърне, а другата... другата е на Бебчогрегът майка му.

[30.10.2008 г. 23:56:42] Александър Кръстев каза: Точно когато влизаме със Зори в ресторанта (ил ристоранте, ако трябва да бъдем точни), зад нас пристигат едни смешни мацки, облечени като жените на Робин Худ. Ама все едно ги е имал всичките наведнъж и се е налагало да си хвърля в бързането лъка и стрелите по тях.

[30.10.2008 г. 23:57:39] Александър Кръстев каза: Сядаме на масата и те идват и подаряват на трите мацки по една червена роза:

- Розичките са комплимент за всички дами от Стела Артоа.

При което аз само казвам:

- А за мен няма ли?

– Не, само за дамите са...

[30.10.2008 г. 23:59:51] Тя каза: и?

[00:00:23] Александър Кръстев каза: Не се сдържа, нали????

[00:00:25] Александър Кръстев каза: И Мацките си подават розите - аз в един момент се оказвам с 3 рози. И точно докато си говорим с Ивет колко грешно е това да ми откажат роза по време на промоция, се връща едно от симпатичните момиченца и ми подарява роза...

- Тук се целува ръка - газва на Бебчогрег майка му.

- Знам, казвам аз и целувам ръка на момичето.

Е, прибрах се само с една роза, но пък една прекрасна вечер с три чудесни рози на масата...

[00:00:32] Тя каза: (blush) да

[00:00:36] Александър Кръстев каза: лошааа

1!

Той днес става на 1! И ще продължава да бъде най-хубавото бебе на света, преди да се родят моите 3.

Цунки, Бебчогрег. И браво на татко ти. И на майка ти.

Да бъдем ексхибиционисти...

Let's go to the park
I wanna kiss u underneath the stars
Maybe we'll go too far
We just don't care, We just don't care, We just don't

Let's make love
let's go somewhere they might discover us.
Let's get lost in lies
We just don't care, We just don't care, We just don't care

Хайку за бебенце

То разгръщаше тефтер
в бебешката си количка.
Майка му се усмихваше.

Кола с покривка

BMW почват да ми харесват все повече. Вчера пуснаха за простосмъртните и автомобила със собствена кожа GINA - “Geometry and Functions in “N” Adaptions”.




Още инфо от автомобилния портал RS-Auto.

Оченце...

Който познае кой е този, ще получи много гуш!

Азу... изкуство

Някои сладури обичат Мечо Пух, други пък обичат Пимболи, и Добрявко (едно бяло закърпено такова мече, не го знам как се казва - ще ти го покажа някой път) . Аз пък си знам отдавна едни дечица и съвсем наскоро за Мишката открих как се казват.

Представям ти Пон и Зи. Двете вечно обичащи се и вечно нещастни човечета са дело на един гений на име Джефри Томас. Или много по-добре познат като Азузефър (ударението е на Е-то). Azuzephre е един от малкото художници, които успяват да се харесват със сантименталността на картинките си. Нормално, нали - и твоето сърце се разтуптя, докато гледаше онази горе. Е, това е само началото. Сега Джеф работи в Junction Point Studios, които вече година са част от Disney.
A Пон и Зи... Те са от човечетата, които искат по всякакъв начин да си кажат, че се обичат, и нещо все не се получава. Разминават се все нещата. Адски позната работа. И тъжна. Още от тяхната история - на страницата на усмихнатата Джени Кайе.

Сега те поздравявам специално с картинката, която ме описва най-добре.

И ако скоро ти се е ревало, но не е имало повод, пусни си това клипче към песента на 3 Doors Down Here By Me от предишния им албум и излей чувствата си.

Идеалът ми за мъж или защо ходя да бягам

Е, вярно, заглавието е подвеждащо. Поне в първата си част. Но имам оправдание - от четене на Труд и 24 часа съм се поизкривил, даже почвам и да послъгвам явно малко. Ще си говорим за антиидеала ми за мъж и защо не искам да съм като него.
35-годишен, плешив, със забелязващ се достатъчно отдалеко корем. И ако покрай него се увърта някоя млада и засукана сладуранка - страхотно. Как си е постигнал човекът перфектната за себе си форма, не знам. Точно защото не искам да я постигам.
И за да не се наричам с любимата ми квалификация "Дебелак", ходя да си тичкам. Веднъж или два пъти в седмицата - действа успокояващо, носи малко време за себе си и е полезно за добрия тонус. Резултатът едва ли ще е тяло като на Рони Колман, но и без това нямам мераци да ставам Мистър Олимпия. Важно ми е само да го няма тумбакът. Щото другата ми любима думичка е "тУмбак". И от известно време доста често ми се иска да си я изрека, докато се гледам в огледалото сутрин.
Но стоицизмът си е стоицизъм. Задействал съм се - лека промяна в диетата, повечко движение, редовно бягане. И така ще съм си ОК. Ако искаш да бягаме заедно - там съм. Но, ако не ти се бяга, внимавай да не достигаш "идеала ми за мъж" (особено ако си мацка).
Е, ще се видим след 14 години. А сега отивам да тичам.

Жени...

Без значение къде ще поставиш ударенето - жени или Жени, поздравявам те с тази песничка... Изпята с недостатъчно развит талант, но с много желание.

Синьо или тъжно?

Ами то все е Blue. И дори без Гери Мур може да бъде красиво. Днес искам да се усмихваш повече от вчера. А утре - повече от днес. Ако не става, изгледай това:

Изненада!

Какво има в кутията зависи само от теб, Прекрасна!

Честит 8 март!

Love, x4o

Щипка поезия

Все обяснявам, че не харесвам особено много поезията. Една вечер обаче чух нещо от Георги Господинов, прочетено от самия Георги Господинов. "Лаура" е вдъхновено от любимия ми Петрарка (и аз съм писал сонети, какво си мислиш. Даже май те са единственото в стихотворна форма, което мога да слушам с искрена наслада). Изглежда вулгарно, но всъщност някак "има резон". Харесва ми.

ЛАУРА

Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не тихо да шумоли в тоалетната,
а да шурти, да пикае плющящо,
да забравя да пуска водата, защото
...бях свикнал по вънка да ходя
зиме в голямото снежно цукало,
как се кокори отгоре луната
и хвърля звезди като бъбречни камъни.

Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не с тънки усмивки да мънка,
а да зяпа от смях и да виждаш
мъдреца му, килнат встрани, и жълти
тютюневи зъби, оронени вече,
а вечер
О, роза през зимните нощи
с виелици снежни и буря!
а сутрин
Ти пак да си пъпка
от кремова роза, Лаура

Горещи мацета

Със сигурност е привличала вниманието ти, без значение дали си мъж или жена. Тя носи малка черна рокля или в компромисния вариант - пола. Походката й е сексапилна, дори на моменти да си личи, че ефектът е изкуствено търсен. Тя обаче държи да изживее своя звезден момент. Вчера може и да е била с най-невзрачния тоалет на света. Днес обаче е царица и всеки на улицата се обръща. Може би го заслужава - всяка жена е красива по свой начин и умира да бъде забелязана. А тя е овладяла магията. А тази магия е същата като "магията на костюма" при мъжете, дори по-силна.
Малката черна рокля. С или без едноименния парфюм от Avon, всяка жена приковава погледите с този магически атрибут. Не можеш да отречеш, че дори най-добрата ти приятелка изглежда адски сексапилно, облечена във впита по тялото й рокля. Или пола.
О, да, полата. Тя дори върши повече работа. Аз я предпочитам в червено, може и с шотландско каре. Любимото ми обаче е дискретно тъмносиньо костюмче с тънко бяло райе. Бяла кърпичка в джобчето и изкусителна усмивка. Нали не забравям нищо?

На Беби

Виж това клипче. Няма друго такова:

Звездите побратимяват

Това е Калинката. Обича да лети. Родена е точно една година след мен. Нещо като астрален близнак ми се пада, но се съгласихме да сме просто астрални братовчеди.
Летящата Калинка е PR - работи в All Channels. Както виждаш, има светла коса и сини очи. Общо взето, по много неща си приличаме. И то не само външно. Още от нея може да прочетеш в блога й. Честит ни рожден ден, Калинчо.

Най-красивата гледка

Ето какво виждах миналата година от прозореца на стаята си. Днес това ми липсва. Както и другите неща, с които се разделих при преместването.

Щастливата дата

07.07.07

Може би се плашиш от тази дата - дяволска работа. Само че тази дата е добра, много добра. Днес брат ми има рожден ден - онзи горе на снимката вдясно. Приличаме си по много неща. Имам една снимка, на която само майка ни не ни бърка, но няма да ти я показвам, да не се заблудиш нещо.

И книжка-блогът има днес рожден ден. Подготвил съм опознавателна кампания, за да стане ясно на целия свят (даже не съм си представял откъде ни посещават, просто е невероятно). Повече за кампанията тук.

Pooh Mania

Когато навън е слънчево,
а в душата ти буря бушува...
Обичай си Йори,
Мечката Пухчо нека ревнува!

Котаракът без чизми

Сигурно знаеш, че науката за кучетата се казва не кучология, а кинология. И с котките нещата стоят по подобен начин - коткологията всъщност се нарича фелинология (въпрос за 3000 лева в "Стани богат", примерно). Ако си любител на мъркащите животинчета, то със сигурност тази събота и неделя програмата ти е запълнена.
Защото на 14 и 15 април 2007 г. в Музея “Земята и хората” ще протече 11 и 12-та Международна фелиноложка изложба на Националната федерация по фелинология под патронажа на Европейската Федерация по Фелинология FIFe. Всички участници ще се борят за награди и купи, което означава, че борбата ще е наистина сурова. Има наистина какво да се види, а входът е направо символичен - 2 лева за възрастни и левче за деца, учащи и пенсионери. Можеш също така да си снимаш на воля.

Както направих аз. И сега ще ти подаря моя намръщен любимец.


Имаше и самотни души, които търсеха своята половинка. Господарите на Бюти и Чочо обаче бяха единодушни, че те нямат общо бъдеще. Друг един пък беше доста развълнуван. Кръстих го "Котешкия тарзан".



Разбира се, всички тези котки по нищо не може да се сравняват с Пенчо и Тренчо, но това е друг въпрос. Не всички на света са перфектни. Ето и последните два "филма" на "новите звезди на българското зоокино" (Така поне твърди за двете котета личният им продуцент и PR, склонен съм да му вярвам).

Любовта

Освен песен на безсмъртната (няма сарказъм) Лили Иванова, "Любовта" е и много други неща. Днес, на 14 февруари, срещнах три пъти любовта, вървейки си по улицата.

Когато излязох около 11 да си хвана автобус към центъра, на спирката беше любовта. Имаше поне десетина двойки, гушнали се нежно под чадърите. И вярвай ми, не чадърите ги пазеха от дъжда.

Цял ден срещам красиви жени по пътя. Срещам ги всеки ден, но днес повечето се бяха постарали особено да изглеждат още по-красиви. А знам, че за 8 март ще направят и невъзможното, за да са неповторимо красиви. И това е техният начин да изживеят своята любов.

На път за вкъщи минах покрай училището на ул. Шипка. Там се случи нещо, което отдавна не бях виждал и много съжалявам, че нямах батерии в апарата, за да го споделя с теб. Един възрастен мъж събираше от междучасие децата с училищен звънец от онези романтични времена. Надявам се това да се случва всеки ден.
Защото тези деца са плод именно на любовта. И виждайки радостта и емоцията, с която се втурнаха към класните стаи, спокойно мога да кажа, че този звънец символизира тяхната любов към живота и училището.

Има обаче нещо, което винаги съм твърдял и с което бих искал да завърша - всеки ден е 14 февруари и 8 март. Трябва само да го чувстваш. Честит празник!